LST, Topping и FIM — основите на тренинга
Три техники, които всеки начинаещ може да приложи безопасно. Разбираме как ауксинът управлява растежа и как да го пренасочим за повече пъпкови места.
Апикална доминантност — основният проблем
Канабисът по природа расте като „коледна елха" — един централен стебло доминира, докато страничните клони остават потиснати. Причината е хормонът ауксин, произвеждан в апикалния меристем (растежния връх). Ауксинът се придвижва надолу по стеблото и инхибира развитието на страничните пъпки — колкото са по-близо до върха, толкова по-потиснати са.
Резултатът при нетрениран растеж: 60–70% от добива идва от централната „колона", а страничните клони дават малки, рехави пъпки с ниска плътност. Лампата осветява само горната зона, а долните две трети от растението работят неефективно.
Всички техники за тренинг се основават на един принцип — нарушаване на апикалната доминантност. Различното е как: LST го прави чрез механично огъване, topping — чрез отстраняване на върха, FIM — чрез частично отрязване.
„Прерязването на апикалния меристем дифузира ауксините и кара по-голяма концентрация да се натрупа в долните клони. Всички долни клони се развиват по-бързо, когато терминалната пъпка е отстранена. Колкото по-далеч е клонът от хормоните на върха, толкова по-малко влияние имат ауксините."
LST — Low Stress Training
LST (нискострес тренинг) е механично огъване на стеблото и клоните с меки връзки — найлон, тел, дори кламери. Целта е да се промени вертикалната ориентация на растежа в хоризонтална, без да се наранява растението.
Когато основното стебло е огънато хоризонтално, страничните клони получават сигнал, че над тях вече няма доминиращ връх, и започват да растат нагоре. В рамките на 2–3 дни страничните пъпки се активират и се превръщат в нови „върхове" — на едно светлинно ниво с огънатото стебло.
LST е единствената техника, препоръчвана за автомати. Автоматичните сортове имат фиксиран жизнен цикъл и не могат да „доловят" загубено вегетативно време след стрес. LST не прекъсва растежа — само пренасочва посоката му.
Когато растението има 3–5 нода (коляна). Стъблото трябва да е достатъчно дълго, за да може да се огъне без риск от счупване. При по-ранно начало — твърде чупливо; при по-късно — по-трудно огъване и по-малко ефект.
Topping — отрязваме главния връх
Topping означава пълно отстраняване на апикалния меристем — растежния връх на главното стебло. Когато основният връх е отстранен, двете пъпки директно под рязането получават пълния поток ауксин и се развиват в два нови равностойни върха. Ако растението се оtopper два пъти, се получават 4 върха, три пъти — 8, и т.н.
Topping е средностресова техника — резът прекъсва растежа за 3–7 дни, докато растението преразпредели хормоните. При фотопериодни сортове това е напълно приемливо. При автомати — рискова, тъй като „отнетите" дни може да са твърде скъпи за кратко вегетативно прозорче.
Оптималният момент за topping е когато растението има 5–7 нода — достатъчно развито, за да се възстанови бързо. Режете с дезинфекциран, остър инструмент (скалпел или бритва) на 45° под ъгъл, точно над последния нод.
Topping при автомати е рискована. При бавно-растящи автомати може да „открадне" 1–2 седмици вегетация и да намали добива. Ако искате да рискувате — прилагайте само веднъж и само при бързо-растящи сортове с поне 70 дни жизнен цикъл.
Прилагайте само при фотопериодни сортове или бързи автомати
FIM техника — „Fuck, I Missed"
FIM техниката е открита случайно — гроуър се опитал да изtopper растение, но не отстранил целия връх. Вместо 2 нови върха (стандартен topping), получил 4 или повече нови върха от едно рязане. Acronymът FIM произлиза от „Fuck, I Missed".
Разликата с topping е в рязането: при FIM се отстранява горните 75–80% от растежния конус, като долните 20–25% остават непокътнати. Останалият фрагмент се развива в множество нови върхове — обикновено 4, понякога 6–8.
FIM причинява по-малко стрес от topping (растежът се забавя само с 1–3 дни) и дава повече върхове при едно рязане. Недостатъкът е, че е по-трудно да се приложи прецизно — малка разлика в ъгъла или дълбочината на реза дава различни резултати.
Ключът е долните 10–20% от растежния конус да останат непокътнати. Режете с ножица хоризонтално, отстранявайки само горната порция на новия растеж. Не режете под нода — там е topping.
Коя техника — за какво растение
Изборът между LST, topping и FIM зависи от три фактора: тип сорт (фото vs. авто), наличното вегетативно време и опит на гроуъра.
За начинаещ с фотопериоден сорт — topping при 5–6 нода, последвано от LST на новите клони е класическата комбинация с доказан резултат и минимален риск. За автомати — само LST, като се започне ранно (3–4 нод) и се поддържа равномерна корона.
Комбинацията LST + topping дава синергичен ефект: topping удвоява броя върхове, а LST ги разпределя равномерно под лампата, осигурявайки максимален PPFD за всяка пъпка.
Никога не прилагайте topping или FIM на болно, стресирано или хранително-дефицитно растение. Изчакайте здрави тъмнозелени листа и видим растеж преди да режете.
Типичните грешки при основните техники
Рязане на болно растение. Стресът от topping/FIM при вече стресирано растение може да го „парализира" за 2+ седмици. Изчакайте пълно здраве преди намеса.
Topping при автомати без опит. При автомат с 60-дневен цикъл 7 загубени дни от topping стресa са над 10% от живота му. Ефектът от допълнителните върхове може да не компенсира загубеното вегетативно време.
LST връзките прерязват стеблото. Всяка връзка трябва да е достатъчно хлабава, за да не притиска стеблото при ръст. Проверявайте на 2–3 дни и преместете/разхлабете при нужда.
Прекалено агресивно LST. Огъване под 90° не е нужно — 60–75° е достатъчно и много по-безопасно. Стеблото може да се счупи при агресивно огъване, особено при млади, крехки растения.
Ако стеблото се пречупи при LST — не паникувайте. Фиксирайте с малка шина (клечка за зъби + лепенка) и поддръжте растението изправено. Стеблото зараства за 4–5 дни, а supercropping гроуърите правят това умишлено.