Азотът (N), Фосфорът (P) и Калият (K) са трите основни макроелемента, от които канабисът се нуждае в най-големи количества. Тъй като и трите елемента са мобилни (растението може да ги премества от старите към новите листа), дефицитите винаги започват от долната част на растението.
В тази статия ще разгледаме как да разпознаваме визуално липсата на всеки от тези елементи и как да реагираме правилно.
Азотен дефицит (Nitrogen)
Азотът е пряко отговорен за производството на хлорофил и аминокиселини. Той е есенциален за фотосинтезата и растежа на стъблата и листата. Канабисът се нуждае от огромни количества азот по време на вегетативната фаза, но нуждите рязко намаляват по време на цъфтеж.
Симптоми на дефицит:
- Най-долните листа започват да избледняват до светлозелено.
- Пожълтяването започва между вените, но в крайна сметка обхваща цялото листо.
- Пожълтелите листа умират и падат сами.
- Растежът се забавя значително, а новите листа са по-малки.
- Стъблата могат да придобият червеникаво-лилав оттенък.
Как да реагираме: Тъй като азотът е водоразтворим, дефицитът може да се коригира много бързо. Добавете тор с високо съдържание на азот (първото число от N-P-K). При органично отглеждане, рибната емулсия или гуаното от прилепи действат почти мигновено. Растението обикновено възвръща зеления си цвят в рамките на седмица, но вече напълно пожълтелите листа няма да се възстановят.
Забележка: В късния етап на цъфтеж е нормално долните листа да пожълтяват и падат. Това е естествен процес на изчистване на азота от растението и не изисква лечение.
Фосфорен дефицит (Phosphorus)
Фосфорът е ключов за развитието на кореновата система и е абсолютно критичен по време на цъфтежа за формирането на големи и плътни цветове. Канабисът използва много фосфор през целия си жизнен цикъл.
Симптоми на дефицит:
- Растежът спира или се забавя драстично.
- Листата придобиват необичайно тъмен, синьо-зелен цвят.
- Появяват се тъмни, бронзово-лилави петна (blotches) по по-старите листа.
- Когато петната обхванат стъблото на листото, то се изкривява и пада.
- Цъфтежът е силно забавен и цветовете остават малки.
Как да реагираме: Много често фосфорът присъства в почвата, но е “заключен” поради неправилно pH. Проверете pH на субстрата — фосфорът спира да се усвоява при pH над 7.0 или под 5.8 в почва. Ако pH е в норма, добавете тор с високо съдържание на фосфор (второто число от N-P-K), като например екстракт от водорасли (kelp) или костно брашно при органично отглеждане.
Калиев дефицит (Potassium)
Калият помага за комбинирането на захари, нишестета и въглехидрати. Той регулира отварянето на устицата (stomata), което помага на растението да използва светлината и въздуха ефективно. Калият е жизненоважен за производството на терпени и подобряване на вкуса.
Симптоми на дефицит:
- Растенията първоначално изглеждат здрави, но листата губят блясъка си.
- Краищата на по-старите листа стават сиви, след което преминават в ръждиво-кафяв цвят.
- Ръбовете на листата се извиват нагоре и изсъхват (прилича на изгаряне от лампа, но е по долните листа).
- Пожълтяването на старите листа е придружено от ръждиви петна.
- Стъблата стават слаби и чупливи.
Как да реагираме: Подобно на фосфора, калият често се блокира от високо съдържание на соли в субстрата (високо EC/салинитет). Първата стъпка е да промиете (flush) субстрата с чиста вода с правилно pH, за да премахнете натрупаните соли. След това приложете балансиран N-P-K тор. При органично отглеждане може да се използва дървесна пепел (soluble potash), но внимавайте, тъй като тя има много високо pH (над 10) и трябва да се балансира преди поливане.
Свързани статии: