VPD при канабис: таблица по фази, изчисление и контрол

VPD (дефицит на парно налягане) е единственият показател, който описва климата в гроу палатката така, както го усеща растението: колко бързо въздухът изтегля вода от листата. Оптималният VPD за канабис е 0.4–0.8 kPa за разсад и клонинги, 0.8–1.2 kPa във вегетация и 1.2–1.6 kPa в цъфтеж. Тази статия обяснява какво стои зад числото, защо температурата на листата го променя, как се изчислява с реални стойности и с какви средства се вдига или сваля.

Какво е VPD и защо е по-важен от влажността

Въздухът при дадена температура може да поеме определено максимално количество водна пара. Това е налягането на наситените пари. Реалното съдържание на пара е по-ниско и разликата между двете е дефицитът на парно налягане – VPD, измерван в килопаскали (kPa). Колкото по-голяма е разликата, толкова по-„жаден“ е въздухът и толкова по-бързо изпарява вода от всяка влажна повърхност, включително от листата.

Относителната влажност (RH) сама по себе си е подвеждаща, защото топлият въздух побира много повече пара от студения. 60 % влажност при 20°C и 60 % при 30°C са две съвсем различни среди за растението: във втория случай въздухът изтегля почти двойно повече вода. VPD събира температурата и влажността в едно число и затова е по-надежден ориентир от всяко от двете поотделно.

Растението регулира транспирацията през устицата на листата. При нисък VPD (под 0.4 kPa) въздухът е почти наситен, изпарението почти спира, а с него и потокът вода и хранителни вещества от корените нагоре. Калцият, който се движи само с транспирационния поток, стига до върховете в недостатъчно количество. Върху листата и в плътните цветове се задържа влага и рискът от плесени рязко расте. При висок VPD (над 1.6 kPa) растението губи вода по-бързо, отколкото корените могат да я набавят, затваря устицата, за да се защити, и фотосинтезата спада. Листата се завиват нагоре по ръбовете, а растежът се забавя, дори когато напояването е достатъчно.

Оптимален VPD по фаза

Целевите стойности се променят с възрастта на растението. Младите растения имат малка коренова система и слаба защита от изсушаване, затова им трябва влажен въздух. В цъфтеж приоритетът се измества към сух въздух, който предпазва цветовете от гниене.

Фаза	VPD (kPa)	Температура на въздуха	Относителна влажност
Покълване, разсад, клонинги	0.4–0.8	22–25°C	65–75 %
Ранна вегетация	0.8–1.0	24–28°C	55–65 %
Късна вегетация	1.0–1.2	24–26°C	50–60 %
Ранен цъфтеж (седмици 1–4)	1.2–1.4	22–26°C	45–55 %
Късен цъфтеж (седмица 5 до жътва)	1.4–1.6	20–24°C	40–50 %

Температурата и влажността в таблицата са ориентировъчни двойки, които дават посочения VPD. Същият VPD може да се постигне и с други комбинации – например около 1.2 kPa се получава както при 24°C и 60 %, така и при 27°C и 66 %. Точните двойки за конкретната палатка се намират най-бързо с VPD калкулатора.

Стойностите над 1.6 kPa не са „по-добри“ за късния цъфтеж. Над тази граница растението затваря устицата и спира да произвежда, а цветовете се развиват по-бавно. Целта е сух въздух, не стрес.

Температурата на листата променя всичко

Стандартната VPD таблица се смята по температурата на въздуха, но изпарението се случва от повърхността на листа, чиято температура е различна. Листът се охлажда чрез транспирация и се нагрява от лъчистата топлина на лампата. Балансът зависи от типа осветление:

Осветление	Температура на листа спрямо въздуха	Ефект върху реалния VPD
LED	С 1–3°C по-ниска	Реалният VPD е с около 0.2–0.4 kPa по-нисък от изчисления по въздуха
HPS / MH	С 1–3°C по-висока	Реалният VPD е по-висок от изчисления по въздуха
CMH / LEC	Близка до въздуха или леко по-висока	Малка разлика

Под LED панел, който излъчва много малко инфрачервена топлина, листата в горната част на растението обикновено са с 1–3°C по-хладни от въздуха. Това означава, че палатка, която по термометър и хигрометър изглежда „в норма“, всъщност е по-влажна за растението. Обратното важи при HPS лампите, които директно нагряват листата. Затова при преминаване от HPS към LED стайната температура обикновено се вдига с 2–3°C – подробно в статията за идеалната температура в гроу стаята.

Температурата на листата се измерва с инфрачервен термометър, насочен към горните, напълно осветени листа. Мерят се 3–4 листа и се взема средната стойност. Ако няма такъв уред, при LED се приема отстъп от −2°C; при HPS – +2°C.

Пример с реални стойности

Палатка във вегетация под LED осветление. Термометърът показва 26°C, хигрометърът – 55 %. Инфрачервеният термометър дава температура на листата 24°C.

Стъпка	Изчисление	Резултат
Налягане на наситените пари при 26°C (въздух)	По формулата на Тетенс	3.36 kPa
Реално налягане на парите	3.36 × 0.55	1.85 kPa
VPD по температурата на въздуха	3.36 − 1.85	1.51 kPa
Налягане на наситените пари при 24°C (лист)	По формулата на Тетенс	2.98 kPa
VPD по температурата на листа	2.98 − 1.85	1.14 kPa

Разликата е показателна. По въздушните стойности палатката изглежда твърде суха за вегетация (1.51 kPa – стойност за цъфтеж). По температурата на листа реалният VPD е 1.14 kPa – горната граница на оптимума за късна вегетация. Ако растенията са в ранна вегетация и целта е около 0.9 kPa, влажността трябва да се вдигне до около 62–65 % при същата температура, или температурата да се свали до 24°C при 60 % влажност.

Същата логика важи и за цъфтежа. При 24°C въздух, 22°C лист и 45 % влажност реалният VPD е около 1.3 kPa – точно в целевия диапазон за ранен цъфтеж, макар че по въздушните стойности изчислението дава 1.64 kPa. Който смята само по въздуха, ще овлажнява палатка, която няма нужда от това.

Как се вдига и сваля VPD

VPD зависи от два параметъра, така че всяка корекция е или температура, или влажност. Правилото е първо да се коригира параметърът, който е по-далеч от целевия диапазон за фазата, а не просто „по-лесният“.

Проблем	Средство	Какво прави
VPD твърде нисък (влажно)	По-силна изходяща вентилация	Извежда влажния въздух и внася по-сух отвън
VPD твърде нисък (влажно)	Дехумидификатор	Сваля влажността с 10–20 % при затворена палатка
VPD твърде нисък (влажно)	Леко вдигане на температурата	Повишава капацитета на въздуха за пара
VPD твърде нисък (влажно)	По-рядко напояване, по-малко открита мокра повърхност	Намалява източниците на изпарение
VPD твърде висок (сухо)	Овлажнител	Най-прекият начин за вдигане на влажността
VPD твърде висок (сухо)	Сваляне на температурата – по-слаба лампа, по-висока лампа, повече вентилация	Намалява дефицита при същото съдържание на пара
VPD твърде висок (сухо)	Затваряне на пасивните отвори, по-слаба вентилация	Задържа влагата, която растенията изпаряват

Във вегетация проблемът обикновено е сух въздух (висок VPD), особено в отопляеми помещения през зимата. В цъфтеж, когато големи растения транспирират много, проблемът се обръща и влажността расте над целта. Тогава дехумидификаторът става основен инструмент – кога си струва и как се оразмерява е описано в ръководството за избор на дехумидификатор. Вентилацията остава първата линия, защото не струва нищо допълнително, ако вече е инсталирана.

Между лампа и лампа стойностите се променят. През тъмния период температурата пада, влажността се вдига и VPD спада. Точно в тези часове в късния цъфтеж се появява сивата мана (Botrytis) в плътните цветове. Затова VPD се проверява и през нощния цикъл, а не само при светнати лампи.

Чести грешки при управлението на VPD

Смятане само по температурата на въздуха под LED. Реалният VPD е с 0.2–0.4 kPa по-нисък. Резултатът е прекалено влажна палатка и по-висок риск от плесени в цъфтеж.
Един и същи VPD през целия цикъл. Разсадът при 1.4 kPa спира да расте, а късният цъфтеж при 0.8 kPa кани ботритис. Целите се преместват с всяка фаза.
Гонене на десетата след запетаята. VPD, който се движи между 1.0 и 1.3 kPa през деня, е нормален. Стабилността в диапазона е по-важна от точната стойност.
Сензор на грешно място. Термометърът до стената или до входящия отвор показва различен климат от този в покрова. Сензорът се поставя на нивото на горните листа, но не под директната светлина на лампата.
Овлажнител без хигростат. Ръчно включеният овлажнител вдига влажността над целта за час. Автоматичният контрол по хигростат поддържа стойността, вместо да я подскача.
Игнориране на нощния VPD. Най-ниските стойности са няколко часа след изгасване на лампите. Вентилацията трябва да работи и тогава, макар и по-слабо.

Пълен преглед на останалите параметри на климата – температура, вентилация, CO₂ – е събран в ръководството за среда и климат.

Често задавани въпроси

Какъв е оптималният VPD за канабис? 0.4–0.8 kPa за разсад и клонинги, 0.8–1.2 kPa във вегетация и 1.2–1.6 kPa в цъфтеж, като късният цъфтеж се държи в горната част на този диапазон (1.4–1.6 kPa). Стойности под 0.4 kPa спират транспирацията, а над 1.6 kPa затварят устицата и забавят растежа.

Трябва ли да измервам температурата на листата? За точен контрол – да. Под LED листата са с 1–3°C по-хладни от въздуха и реалният VPD е с около 0.2–0.4 kPa по-нисък от изчисления по въздушните стойности. Инфрачервен термометър решава въпроса. Без него при LED се вади 2°C от температурата на въздуха, при HPS се добавят 2°C.

Какво става, ако VPD е твърде висок? Растението губи вода по-бързо, отколкото корените я набавят, затваря устицата и спира фотосинтезата. Листата се завиват нагоре по ръбовете, върховете изглеждат увехнали въпреки влажния субстрат, а растежът се забавя. Решението е овлажнител или сваляне на температурата с 2–3°C.

Какво става, ако VPD е твърде нисък? Транспирацията спира и с нея потокът калций към новия растеж. Появяват се дефицити при иначе добро хранене, а в цъфтеж влагата се задържа в плътните цветове и създава условия за сива мана. Решението е по-силна вентилация или дехумидификатор.

Може ли VPD да замени термометъра и хигрометъра? Не – VPD се изчислява от тях. Термометърът и хигрометърът остават задължителни, а инфрачервеният термометър за листата е желателно допълнение. VPD е начинът тези две измервания да се тълкуват заедно, а не отделен уред.

Източници

Jorge Cervantes, Marijuana Horticulture – глава 13 (влажност, транспирация и устица, климатичен контрол в гроу стаята).
Mel Frank и Ed Rosenthal, Marijuana Grower’s Guide – глава 7 (поддържане на правилна среда: температура, влажност и вентилация).
Формула на Тетенс за налягането на наситените пари – стандартният метод, използван и във VPD калкулатора на сайта.